Ernest Hemingway

Ърнест Милър Хемингуей е роден през 1899 г. в Оук Парк, Илинойс. Още от малък развива страст към пътуванията, която силно влияе на живота и литературното му творчество. През 1917 г. Хемингуей е нает като репортер за вестник Kansas City Star. На следващата година той се записва като доброволец за шофьор на линейка на италианския фронт, където е тежко ранен и получава две отличия. Връща се в САЩ през 1919 г. и се жени през 1921 г. През 1922 г. е кореспондент на гръцко-турския фронт, а две години по-късно напуска журналистиката, за да се посвети на литературата. Установява се в Париж, където възобновява ранни приятелства с американски емигранти като Езра Паунд и Гертруд Стайн. Тяхното насърчение и интерес към писането му играят значителна роля в оформянето на стила на Хемингуей. Първите му две книги са "Три разказа и десет стихотворения" и "В наше време" (1925). Въпреки това, той получава по-широко признание със сатиричната новела "Пролетните потоци" (1926), която утвърждава репутацията му. Международната му слава е потвърдена с следващите му три книги: "И изгрява слънце" (1926), "Мъже без жени" (1927) и "Сбогом на оръжията" (1929). Той страстно се занимава с корида, както е описано в "Смърт следобед" (1932), лов на едър дивеч в Африка, "Зелените хълмове на Африка" (1935), и дълбоководно риболовство, "Старецът и морето" (1952). Класическият роман "За кого бие камбаната" (1940) отразява преживяванията му в Испания по време на Гражданската война. Неговият директен и на пръв поглед прост стил на писане вдъхновява поколения имитатори, макар и с ограничен успех. Признанието му в световната литература е затвърдено през 1954 г., когато получава Нобелова награда. Хемингуей се самоубива през 1961 г. в Айдахо.