CHristoforos Milionis

Христофорос Милионис (1932-2017) е роден в Перистери Погониу, в региона на Йоанина. Посещава училището Зосимаия и изучава филология в Аристотеловия университет в Солун. Работи в средното образование в Гърция и Кипър като учител, директор и училищен съветник. Бил е член на работната група, която съставя "Текстове на новогръцката литература" за средно и гимназиално образование, и член на редакционните екипи на списанията "Ендохора" и "Докимасия" в Йоанина. Литературният му дебют е през 1954 г. с кратък разказ в списание "Ипиротики Естия". Следват сборниците му с разкази, които се считат за едни от най-важните в жанра през втората половина на 20-ти век: "Парафония" (1961), "Ризата на кентавъра" (1971), "Историите на изпитанието" (1978), "Ризата на кентавъра и други разкази" (1982, събрано издание), "Каламас и Ахерон" (1985), "Оператор на асансьор" (1993), "Малкото е красиво" (1997), "Призраците на Йорк" (1999), "Изгубен вкус" (1999), "Фотогеничен" (2002), "Акрокеравния" (1976), "Мотелът. Фризьор на комети" (2005), и романите: "Западен район" (1980), "Силвестрос" (1987). Той също така пише филологически изследвания, есета и превежда текстове от древногръцки. Много от статиите му са публикувани в "Филологическа Катимерини" и по-късно в "Неа". Неговата работа е удостоена с Държавната награда за кратък разказ (1986), Наградата за кратък разказ от списание "Диавазо" (2000) и Наградата за кратък разказ от Фондация Уранис на Академията на Атина (2005). Основател е на Обществото на авторите и е бил женен за професорката по френска филология Татяна Цалики-Милиони. Почина в Атина на 5 януари 2017 г. на 84-годишна възраст. Критикът Алексис Зирас пише за творчеството на Христофорос Милионис: "Централно място във всичките му прозаични произведения заема паметта, безграничното и вечно движещо се време на спомена и възпоминанието. Всичко се случва там, тъй като почти всички негови разкази започват от лични преживявания и след това се разширяват чрез въображението на автора, използвайки герои, които разказват от негово име. [...] Околната среда играе централна роля в малките и големите разкази на Милионис, обикновено извънградското пространство, вътрешността на Йоанина и нейния природен пейзаж, където той започва да формира своето съзнание и където придобива своите младежки и детски преживявания, почти винаги свързани с тежкия отпечатък на историята на Окупацията и Гражданската война и техния драматичен ефект върху живота на хората. [...] Измереният, измъчен, аскетичен микрокосмос на Епир се превърна, чрез своето литературно представяне, в свят на творческо въображение, който читателите с любов направиха свой. Тази литературна среда стана, книга след книга, поле на носталгично убежище, катарзис от упадъка на градския живот, изкупление от нивелиращия и безличен ритъм на градския живот. Дори когато не е географски назован, той е ясно подразбран чрез внушителното описание на суровия, планински пейзаж и първичните отношения на хората. От елегичната емоционална нагласа на тези, които са живели там в изключително скромни условия, но богати на вътрешен живот." (Източник: Общество на авторите)