Orhan Pamuk

Орхан Памук е роден в Истанбул през 1952 г. Учи архитектура и журналистика, но скоро се посвещава на литературата. През 1978 г., на едва двадесет и шест години, публикува първия си роман "Джевдет Бей и синове" ("Cevdet Bey ve Ogullari"), значимо произведение от шестстотин и двадесет страници. Чрез историята на три поколения от семейство турски търговци, романът разказва за създаването на турската буржоазия и, косвено, за модерна Турция (от движението на младотурците през 1908 г. до военния преврат през 1971 г.). Този роман печели конкурса за роман на издателство "Миллиет" през 1979 г. Публикуван е през 1982 г. и на следващата година получава наградата за роман "Орхан Кемал". След него следват "Тихата къща" ("Sessiz Ev") през 1983 г., "Белият замък" ("Beyaz Kale") през 1985 г. и "Черната книга" ("Kara Kitap") през 1990 г. В тези произведения авторът изобразява общество, което се стреми да намери своята идентичност, балансирайки на географската и културната граница между два свята. Западнизацията на турското общество с установяването на модерната турска държава и възходът на турската буржоазия, концепцията за индивидуалност и темата за историята са теми, които дълбоко вълнуват автора. Той е удостоен с множество литературни награди в своята страна, а книгите му са преведени на повече от 50 езика. През 2005 г., докато се сблъсква с предизвикателства в страната си заради публичните си изказвания относно арменския геноцид, получава Наградата за мир на Германската книжна търговия на Франкфуртския панаир на книгата. През 2006 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за своето творчество, като Шведската академия отбелязва, че "в търсене на меланхоличната душа на родния си град, той открива нови символи за сблъсъка и преплитането на култури."