Ivo Andric

Иво Андрич е роден в Долац, Босна, близо до Травник, на 10 октомври 1892 г. От 1912 г. учи последователно в университетите в Загреб, Виена, Краков и Грац. С избухването на Първата световна война е затворен от австрийците в Сплит (1914-1917). След войната е назначен в дипломатическата служба, където служи до 1941 г. След войната е избран за член на парламента на Босна и Херцеговина и става председател на Съюза на югославските писатели. През 1961 г. получава Нобелова награда за литература. Първоначално се утвърждава като поет, но придобива световно признание с трите си основни романа: "Мостът на Дрина" (преведен от Христос Гувис, издателство Кастаниотис 1997), "Травнишка хроника" (преведен от Христос Гувис, издателство Кастаниотис 1999), "Жената от Сараево" и новелата си "Прокълнатият двор". Той също така публикува две поетични колекции и множество сборници с разкази. Умира в Белград през 1975 г.