Marios Mazaris

Мариос Мазарис, тоест аз, смята за забавно да говори за себе си. Или, поне, за безполезно. Защото всеки от нас е съвкупност от рисунки, които непрекъснато открива в джобовете си. Роден съм и израствам в Пирея, в едно постоянно усилие да сърфирам във водите на детството. Някога исках да стана астронавт, но получих късогледство, екраните победиха, а Космосът не можеше да чака. Докато пораствам, се опитвам да сближавам хората и да учим живота, преди да го споделим в интернет. Работя в начални училища от 2006 година, смятам любовта за най-висшия политически акт и непрекъснато се стремя да бъда учителят, когото никога не съм имал. Ако трябваше да избера една фраза, която ме характеризира, тя би била: „Не позволявай ръчно изработеното да ти го вземат от ръцете.“ Защото всичко, което можем или не можем, е автобиография, пълна с НИЕ, която създаваме ръчно, докато всички търсят значението на думата.