Zacharias L. Papantoniou

Захарияс Папантониу (1877-1940). Захарияс Папантониу е роден в Карпениси, син на учителя Ламброс Папантониу и Елени Илиокафту от Карпениси. Той има три братя и сестри: Харилаос, Танасис и София. В Карпениси получава началното си образование, а през 1890 се премества със семейството си в Атина, където завършва гимназия, взема уроци по рисуване и се записва в Медицинския факултет на университета, без да завърши. Още от студентските си години се насочва към писането и журналистиката и на едва шестнадесет години започва да пише за "Акрополис" на Вл. Гавриилидис. До 1898 г., когато излиза първата му поетична колекция "Военни песни", той продължава да сътрудничи с периодични издания и вестници като "Ефимерида тон сизитисеон", "Хронос" и "Скрип", където е главен редактор от 1900 до 1905 г. През 1904 г. става един от първите членове на дружеството "Национален език", с цел защита на народния език (заедно с Милтиадис Малакасис, Ламброс Порфирас, Константинос Хадзопулос, Андреас Каркавицас, Йоанис Кондилакис и други). За Националния език съставя през следващата година декларацията "Към гръцката нация", излагайки целите на организацията. От 1908 до 1911 г. е в Париж като кореспондент на вестник "Емброс" на Аристидис Кириаку. Паралелно пише статии за френски вестници и се запознава с нови художествени течения. След завръщането си в Атина се отказва от журналистиката (с изключение на писането на хроники за вестник "Емброс" до 1914 г.) и се отличава на изложба в Запион с рисунки и карикатури, публикувани в различни списания. От 1912 до 1916 г. е префект в Закинтос, Кикладите, Каламата и Спарта. Като префект насърчава идеята за организиране на работнически съюз в Сирос, както и организирането на първия Панйонийски конгрес за петдесетгодишнината от обединението на Йонийските острови и реагира заедно с прокурора А. Регос на анатемата от 1916 г. срещу Венизелос. Последната му инициатива му коства поста и го води до съд, но е оправдан. Продължава да се занимава с изкуство и критика, като е награден заедно със Стелиос Сперанца и Елени М. Негрепонти (по-късно Елени Урани) в официалния конкурс за военни стихотворения, обявен от Елефтериос Венизелос. През 1917 г. умира баща му и следващата година пише (в сътрудничество с Д. Андреадис, Ал. Делмузос, П. Нирвана и М. Триандафилидис и илюстрации на П. Румбос) "Високите планини", произведение, предназначено за учебник за трети клас в началното училище (след като Министерството на образованието на революционното правителство на Венизелос възлага на Папантониу да го напише). Същата година поема длъжността председател на Националната галерия, като се грижи за обогатяването ѝ с произведения на много гръцки художници и гравьори (Гизис, Партенис, Малеас, Литрас, Теотокопулос). Следващата година брат му Танасис, който страда от тежки психически разстройства от двадесет и две годишна възраст, се самоубива на тридесет и девет години. През 1920 г. издава детската поетична колекция "Лястовиците", посветена на брат му, която е преиздадена през 1931 г. под заглавие "Детски песни". След свалянето на правителството на Венизелос новото правителство решава да изгори публично учебниците от образователната реформа, сред които и "Високите планини". През 1923 г. Папантониу издава своята поетична колекция "Пезои ритми" и трите тома на "Неоелински четива" за първите класове на началното училище, отличен е с националната награда за литература и изкуства и е назначен за преподавател в сиропиталището Амалио и в Училището за изящни изкуства. Същата година пътува до Европа, Константинопол и Света гора в рамките на задълженията си като директор на Националната галерия. Четири години по-късно е отпечатана колекцията му с разкази "Разкази", а от 1929 до 1937 г. са издадени театралната пиеса "Клетвата на мъртвия", адаптация на народната песен "На мъртвия брат", поетичната колекция "Божествени дарове", историческото есе "Отон", пътеписните впечатления "Света гора" и две колекции разкази със заглавия "Византийска утрин" и "Жертвата". През 1938 г. е обявен за член на Академията на Атина на катедрата по литература, позиция, от която представя първия си доклад на демотика, което предизвиква реакции. Захарияс Папантониу умира на първия ден на февруари 1940 г. от сърдечен удар. Много от неговите неиздадени текстове са публикувани след смъртта му. За повече биографични данни за Захарияс Папантониу вижте: Агра Тельос, "Папантониу Захарияс", Голяма гръцка енциклопедия 19. Атина, Пирсос, 1932 (сега и в тома Тельос Агра, Критически том трети; Форми и текстове на прозата; Литературна редакция Костас Стергиопулос, стр. 308-312. Атина, Ермис, 1984), Атанасиадис Тасос, "Папантониу Захарияс", Голяма енциклопедия на неоелинската литература 11. Атина, Хари Патси, н.г., Атанасопулос Вангелис, "Захарияс Л. Папантониу", Нашата стара проза ІА (1900-1914), стр. 240-268. Атина, Соколис, 1998, Мераклис М.Г., "Захарияс Папантониу", Гръцката поезия; Романтици - Епохата на Палама - Постпаламици; Антология - Литературознание, стр. 350-353. Атина, Соколис, 1977, Каландзопулу Вики, "Папантониу Захарияс", Световен биографичен речник 8. Атина, Издателство Атина, 1988 и Малафантис Константинос Дим., "Хронология на Захарияс Папантониу", Чета 285, 15/4/1992, стр. 58-63. (Източник: Архив на гръцките писатели, Е.КЕ.ВИ.).