Augustin Garcia Calvo

Агустин Гарсия Калво, следвайки традицията на Унамуно и Мачадо, беше преди всичко учител по жив език и свободна мисъл, не само за своите студенти, но и за всички следвоенни поколения на либертарианското движение на Иберийския полуостров. Роден е в Самора, Кастилия, на 15 октомври 1926 г. Учи философия и класическа филология в Университета на Саламанка (1943-48), където продължава като преподавател по латински и старогръцки език (1948-56). От 1959 г., след конкурс, започва работа като преподавател по латински език и литература в Университета на Севиля. През 1965 г. заема катедрата по латинска филология във Факултета по филология на Комплутенския университет в Мадрид, от която е изгонен, както от позицията си, така и от университета, поради приноса си към формирането на акратас движението и участието си в мобилизациите на този период. След смъртта на Франко се връща в Мадрид и възстановява катедрата по латинска филология през 1975 г., от която се пенсионира през октомври 1991 г. През същата година е обявен за почетен професор на Факултета по филология в Комплутенския университет. През тези години, след завръщането си от изгнание и до смъртта си, продължава активно да участва в политическите и социални конфликти на времето. От 1997 г. ръководи седмичната Политическа дискусия (Tertulia política) в Културния център (Атенео) на община Мадрид, който сега носи неговото име. Три пъти е печелил Националната награда за есе, превод и драматична литература. Почива в Самора на 1 ноември 2012 г.