Georg Wilhelm Friedrich Hegel

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), известен в гръцката литература като Έγελος, е роден в Щутгарт и е изучавал философия и теология в Университета в Тюбинген (1788-93). През 1802 г. става лектор в Университета в Йена, където пише първото си значимо произведение, "Феноменология на духа" (1807). Като редактор на вестник в Бамберг и като директор на гимназия в Нюрнберг, той пише втората си значима книга, "Наука за логиката" (1812-16). През 1816 г. Хегел става професор в Университета в Хайделберг, а през 1818 г. в Университета в Берлин. През 1830 г. той става ректор на този университет. В Берлин Хегел развива най-значимото си философско произведение, основно чрез университетски лекции, често характеризирано като "пруския държавен философ". Със своята (хегелианска) философска система, известна като "абсолютен идеализъм", която завършва идеалистичната философия, Хегел продължава линията на изследване на Кант, приемайки, че духът се идентифицира с абсолютното и се разделя на три части: логика, философия на природата и философия на духа. Тези три части на системата представляват трите диалектични етапа на теза, антитеза и синтеза.