Обичаите и гръцките традиции, които съществуват през цялата година и във всички части на Гърция, са красиви за научаване от по-младите поколения, които ще ги запазят "живи". Кира Саракости е стар обичай, като импровизиран календар, който брои седмиците на Великия пост, започвайки от Чистия понеделник. Тази година, възползвайте се от възможността да го направите с вашите деца!

Един стар обичай...

В някои региони Кира Саракости се правеше от хартия. Това беше рисунка на жена с широка пола, кръст на главата, скръстени ръце, защото се молеше, без уста поради пост и със седем крака - по един за всяка седмица на Великия пост.

Започвайки от Чист понеделник, всяка изминала събота те отрязваха по един крак и по този начин знаеха колко седмици остават до Великден. На Велика събота те отрязваха последния крак и скриваха хартията в хляба, който пекат за нощта на Възкресението. Който намереше хартиения крак в своята филия хляб, се смяташе за късметлия.

В някои части на Гърция Кира Саракости се прави от тесто, състоящо се от брашно, сол и вода. Разбира се, не се яде! Ще видите, че рецептата съдържа много сол. Това е необходимо, за да се предотврати развалянето на тестото.

Съставки:

• 1 чаша вода приблизително
• 1 чаша сол
• 3 чаши брашно за всички цели
• Карамфили за декорация

Приготвяне:

• Слагаме съставките в купа и ги омесваме, докато се получи еластично тесто
• Оформяме Кира Саракости, като правим тялото, полата, лицето и 7-те ѝ крака
• Декорираме я както желаем с карамфилите
• Поставяме в тава с хартия за печене
• Печем в предварително загрята фурна с вентилатор на 160°C за 20-30 минути

Една различна Кира Саракости

Можете да направите заедно с децата една различна пъстра Кира Саракости, използвайки глина! Така те ще научат за този красив обичай по още по-креативен начин, като вложат цвят и въображение.

За Баба Марта са написани следните стихове:

Баба Марта

която е стар обичай

нашите баби я правеха

с брашно и вода

За украса слагаха

кръст на главата й

но забравяха устата й

защото тя постеше дълго време

И брояха дните й

с нейните седем крака.

Режеха по един всяка седмица

докато дойде Великден