Тази "жива" книга представлява функционална добавка от пет изследвания, четирите от които имат почти еднаква обем. Изключение прави средното изследване за "хомеопатичното лечение", което е по-голямо от останалите и представлява централното ядро на книгата.

Изследванията се занимават с теми, които обезпокояват съвременната теологична размисъл и са пропити с въпроса за спасението в Божията и световната реалност. Така още с първото изследване се поставя проблемът за вселенското значение, което отразява до днес догматът на Четвъртия вселенски събор (451).

Във второто изследване също така оставам на актуален църковен въпрос, връщайки се с критично намерение към мисълта на православни теолози от нашето време. Идентифицира ли се благодарността с църквата и Царството на Бога?

В третото изследване се заемам по-интензивно със спасителния въпрос, по начин, който се опитва да покаже, че църковният живот на света не е утопия, а е реализирано присъствие и действително има творческо изразяване и антидепресивна перспектива.

Фактът, че в четвъртото изследване се обръщам към критично представяне на мнения относно юдаизма и християнството, е защото и тук се търси вселенска изходна възможност в един свят, който страда от разделения и религиозен конфликт.

(от предговора на книгата)