Отвориха се водопадите на небето. Мястото тръпне от гръмотевици. В тъмнината, която настъпва и под неумолимия дъжд, всичко се срива и потъва в калта.

Калта се вдига и разпространява: сиво-кафяв слой покрива пукнатините на земята и свлачищата. Дивотията на природата отмъщава на политиката на корумпираните правителства, които не се интересуват от околната среда и нямат никакво уважение към екологичната геология; в същото време гарантират доставки и освобождавания за компаниите, които за цел си имат укриването на данъци и избягването на данъци, и за мафията на спекулантите.

В Бигата доминират тъмни нюанси и меланхолични тонове от сенките, които се удължават в струпаната неразбория на пустошта; в лунните гробища от груби скали, в мъгливите пукнатини и в металните остатъци, които приличат на кости. Тази разбита комбинация от пукнатини и наклони е предвестник на тъмни събития.

Точно обратното на веселия начин на говор на Катариела, който създава звуци и равнозначия между думите «кал» и «кръв»; и с обърканите букви на собствената си азбука изгражда места, които водят към грешка. Всъщност, зацапаните с кръв са калните рани на местността; и грешката се идентифицира с лабиринта, в който семействата на мафията биха искали да подтикнат полицай Монталбано, за да го заблудят и убедят, че престъплението, което разследва, е свързано с съпружеска неверност, а не с мафията…