Народните приказки са огледала на културата, малки шедьоври на въображението и словото, които събират спомени, мечти, но и надежди.

Особено приказките на бежанците са ценна и вечна колекция не само за това, което са, но и за символите, които носат. Всеки коренопреместен човек, заедно с загубите и болката, успява да носи със себе си културното си наследство и ценностите.

Приказките от Понтийска Гърция са предназначени както за малки, така и за големи, но и за тези, които търсят нещо от изгубената невинност на детството си. Много хора ще трябва да преосмислят детското си сърце, за да се трогнат и да носталгизират, за да могат да разшифроват социалния опит, надеждите и визиите на хората за по-добър живот.

И това в днешно време ще бъде акт на романтична съпротива.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]