Класическото произведение на Георгиос Теотокас за първи път в съкратена и монотонна версия.

„Колкото по-интересен е един период, толкова повече отговорности носим както пред себе си, така и пред нацията си“, пише константинополецът Георгиос Теотокас в реч към учениците. И наистина, кой би оспорил историческия, социологическия и литературния интерес на 30-те години на миналия век, който би изисквал един Арго, за да пътува читателската публика на онова време и да я накара да се замисли за случващото се;

Георгиос Теотокас, писател и интелектуалец с буржоазен произход и европейско образование, с дълбока подготовка и изключително широки знания, е сред водещите личности на едно от най-значимите литературни поколения на 20-ти век, поколението на 30-те. От една страна, той разви романа в Гърция, а от друга страна, култивира есето, считаяки, че тези два жанра представляват „новата литература“, т.е. най-представителната израз на неоелинската култура.

След „Свободния дух“ (1929), новаторското есе, написано от 24-годишния Теотокас, идва да раздвижи водите на романовата литература с „Арго“, неговия двутомно първи роман (първи том 1933; втори том 1936). Условията, при които той е вдъхновен и написва „Арго“, са напрегнати. Намираме се непосредствено след катастрофата от 1922 година, което има незабавни последици за отказването от великодушния идеализъм, който по забележителен начин се опита да укрепи онеправдания гръцки народ.

Литературата е считана за благоприятна почва, за да бъде увековечен историческият отпечатък, да се оформи новото значение на хелинизма след срива на Голямата идея и да се популяризира понятието за гръцкост като форма на прехвърляне на несбъднатото териториално и националистическо желание. На тази вълна Теотокас описва ужасната епоха, която е преживял, без да порицава нацията и без да се поддава на песимизма, който се опитва с всички сили да изкорени и вместо него да издигне една визия.

(От следствието на Катерина Мустака със)