Коранът представлява свещената свещена книга на мюсюлманите и се счита от тях за записваща самия Божието слово. Според православното ислямско учение, Коранът е не-създаден, т.е. безсъздаден; на базата на тази логика следва, че той е съществувал преди създаването на света, намирайки се на пергаментни свитъци при Бога, от които части са били сваляни чрез апостоли (росул) в извънредни времеви интервали на човечеството. Така всеки нов апостол е добавял ново учение към първоначално изпратеното от небето по време на еволюционния етап на обещанието, до момента, в който пълното съдържание на Божието послание е станало известно на хората чрез Мохамед, който е предал цялото него, поради което той е бил считан за последния от апостолите и короната на пророките.
Коранът като свещена книга съдържа всичко, което се отнася до света, тъй като по него: "нищо не сме пропуснали в тази книга". Така в него се включват въпроси за космогония, поклонение, регулиране на човешките отношения, наказателни разпоредби, санкции и др. Обикновено обаче Коранът просто поставя общите принципи или насоките, които след това конкретизира и специфицира практиката на пророка (сунна), поради което от многото хиляди стихове, които съдържа, само около двестата се отнасят до правни норми и от тях, след процеса насх, остават в сила едва осемдесет.