Значим автор на съвременната руска литература, поет, преводач и романист, Борис Пастернак (1890-1960) имал съдба извън обичайното. Животът му преминал под историческите преобръщания на неговата епоха, но също така и под страстната ангажираност към диаметрално противоположни обекти.

Толстой, Скрябин и Рилке били сред творците, с които общували родителите му (баща му бил художник, а майка му пианистка). След като първо се отказал от музиката, а после и от философията, Пастернак открил, че иска да се посвети на писането. Поетичните му сборници разкриват оригиналността на неговия талант и утвърдили репутацията му.

В същото време, руската революция го разтърсва, и той мисли, че е последната надежда на човечеството. През тридесетте години основно превежда поети като Гьоте, Шекспир, Шели, Китс и Верлен.

През 1945 г. Пастернак започва да пише 'Доктор Живаго'. С този емблематичен роман, който е бил забранен дълго време в Советския съюз и първоначално е издаден в Италия през 1957 г., той ще получи година по-късно, през 1958 г., Нобеловата награда, от която обаче бил принуден да се откаже.

С тази биография, Анри Труая възстановява, освен обичайната представа, универсалната визия на един много голям писател, осветлявайки пътя му в страна, която отново днес е в центъра на вниманието.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]