В пристанището се организираха музикални събития в продължение на една седмица. Донесли бяха групи за традиционна и "етническа" музика от всички Балкани. Всяка вечер там се стичаше народ: малко официални лица, интелектуалци, студенти, културни хора от висшето общество. В същото време автобусите, които тръгваха от голямата странична площ, заминаваха един след друг за кварталите, натоварени с обикновени работници, които тъкмо бяха завършили работа. Всички се втурваха да се върнат по домовете си, невинни за народната феерия, която съвсем скоро щеше да започне на метър разстояние. Нашето безмузично освежаване щеше да се проведе следващия петък и събота: с децибели, танци на масата и разредено уиски. Божествено правосъдие би било да бъдат наречени един ден "изкуство" и тези пластмасови остатъци.