Разказът за Либистър и Радамна, дело от 13-ти век, отразява нова тенденция в византийската литература, където по експериментален начин се съчетават традиционното и съвременното.

Анонимният за нас поет използва всички хитрости на елинистическата и византийската митология, като в същото време реализира мотиви и техники както от френските средновековни рицарски романи, така и от персийските любовни разкази.

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]