Сънят е най-еротичното от всички произведения на Шекспир и без съмнение, в нито една друга трагедия или комедия, освен в Троил и Хрисейда, еротизмът не се изразява толкова открито.

Театралната традиция на поставянето на Сънят е особено непоносима, както в класическата си линия, с любовниците, облечени в гръцки хитони и с мраморните стълби на фона, така и в вдъхновената от операта, с прозрачните воали, които се развяват, и с съществата, които летят над сцената.

От много време насам театърът представя Сънят, сякаш е приказка на братя Grimm, и без съмнение, това е причината, поради която на сцената изчезват жестокостта, животинските инстинкти на ситуациите и диалозите.