Шедьовър на интертекстуалния жанр, който бихме нарекли "резюме", тази книга е написана през 1938 година, годината, в която умира Зигмунд Фройд. С известната точност на своята мисъл, Фройд "опипва" основните компоненти на теорията, която самият той е основал, създавайки текст, който не губи нищо от убедителната енергия на другите му произведения. Ясно е безпокойството и страстта на психоаналитика да популяризира своите идеи и да ги направи колкото се може по-разбираеми, разпръсквайки недоразуменията, които ги придружават.

Четенето на резюмето на фройдисткото произведение може да предложи по-добро разбиране на него, допълнение и схващане на нюансите му, потвърждавайки, че това паметно постижение произлиза и от работа, която е в процес на писане.