В настоящата книга Филип Самбо, виден изследовател на отношенията между философията и литературата, се занимава с опити за приближаване до важни литературни текстове (Пруст, Бекет, В. Уулф, Т. Ман и др.) от френски философи през последната половина на двадесети век (Деррида, Делез, Марке, Рикьор, Декоб, Бадио и Фуко) в плодотворна среща с германски философи (Кант, Хегел, Ницше или Хайдегер) по актуалния въпрос.

Самбо категорично отхвърля възгледа за философията и литературата като радикално различни дисциплини и по-специално разнообразните опити за подчиняване на едната на другата. Подписвайки анализа на Масере относно литературната философия, той поддържа, че е в полза на философията да не разглежда литературата като обект на размисъл, а да признае теоретичния обхват на конкретни литературни творби.

Философията може по този начин не само да подлага на критика своите понятия и природата на своята дейност, но и да се разшири, признавайки, че трябва да може да се упражнява и върху литературните произведения.