Скъпа госпожице Бриджъртън, кореспондираме от доста време и, макар че не сме се запознали официално, имам чувството, че ви познавам. Моля, извинете ми евентуалната прекалена смелост, но ви пиша, за да ви поканя в дома си. Надявам се, че ще се разберем и че ще се съгласите да станете моя съпруга. Сър Филип Крейн.

Сър Филип Крейн знаеше, че Елоиз Бриджъртън е стара мома и затова й направи предложение за брак, предполагайки, че тя ще бъде неприлична и скромна и малко отчаяна за любов. Само че… не беше всичко това. Красивата жена на вратата му беше всичко друго, но не и мълчалива, и когато спря да говори, единственото, което искаше, беше да я целуне…

Елоиз Бриджъртън нямаше как да се омъжи за мъж, когото никога не беше виждала в живота си! Без много да размишлява, посред дива полунощ тя беше на път в наета каляска, за да срещне мъжа, за когото се надяваше, че ще бъде идеалното сватовство. Само че… не беше. Очарователният Филип беше голям злодей, груб и лошо възпитан, съвсем различен от почтените господа на Лондон, които се конкурираха за ръката й. Но когато се усмихна и я целуна, целият свят се срути и тя не можа да не се запита… Щеше ли този мъж да стане идеалният съпруг за нея?