В настоящия текст, Маркс основно упражнява разрушителна критика върху писанията на един германски пропагандист на политиката на Луи Наполеон, наречен Вогт.

Тази конфронтация, обаче, му предоставя възможността да анализира задълбочено и проницателно целите –частично явни, частично скрити– които преследват големите европейски сили след Конгреса във Виена, най-вече Франция и Русия.

Разширителските амбиции на споменатите държави се подпомагат от вътрешните слабости на Високата Порта и империята на Хабсбургите, както и от фрагментацията на германските и италианските княжества.

В този общ контекст се включват и някои споменавания на Гръцкия въпрос, както и на този на Дунавските княжества.

С остро критичното си мислене, Маркс предлага тук текст, който осъжда политическия цинизъм на великите сили, които трансформират дори либерални идеи –като принципа на националностите– в просто инструменти за постигане на геополитическите си цели.