Едно от най-зрелите и важни произведения на Аристотел. Заедно с "Политика" те съставляват философията на Стагиритския философ относно "човешките работи", която разглежда теми, свързани със социалното съжителство на хората.

Темата на това произведение са човешките действия, поведението на индивида, чрез които той достига до щастието. В пряка връзка с действията стои добродетелта, която Аристотел определя като навик, чиято цел е средното (точката между прекаляването и недостатъка).

Завоюването на добродетелта не е лесно и изисква като основни характеристики на хората и техните действия точни знания, избор и предпочитание, както и стабилност.