Заглавието Lex orandi произлиза от древната латинска максима: «Lex orandi lex est credendi» («Правилото на молитвата е правило на вярата»).

Съдържанието и осемът на тази книга, както подсказва и подзаглавието, е «литургична теология» и «литургично възраждане». Фактът, че това мото е било забравено или жертвано в името на литургични и академични нововъведения, е за много хора една от причините за продължителната криза на западната цивилизация и неочаквано показва значимостта и важността на поклонението в историята.

«Литургичната теология», сравнително нов клон на теологията, не е развитие или по-нова форма на класическата «Литургика», а централната теоретична основа на теологията, на базата на която всички отделни традиционни клонове получават своето истинско значение.

Съдържанието на нея не е как на литургичната практика, а какво на литургичното събитие. Затова отправната точка и основното изискване на литургичната теология е литургичното възраждане, а именно, възстановяването на покланящата се общност в евхаристийното и църковно й същество.

Целта на литургичното възраждане е общото поклонение и, преди всичко, Божествената Евхаристия, да изразява автентично съществото на Църквата. С други думи, последната да стане отново тяло Христово, народ на Бога, общност на Светия Дух.