През 2002 г., с установяването на еврото като валута на страната от тогавашното правителство, гръцката икономика беше напълно неподготвена за такова опасно начинание: приемането на чужда валута за замяна на националната валута, драхмата. В следващите три години потребителските цени се удвоиха (докато популярните доходи се увеличиха само с 17%), а безработицата се покачи до 15% от активното население (575 000 безработни). Публичният дълг официално достигна 210 милиарда евро или 124% от брутния национален доход, а годишният дефицит беше 6% от БВП (2004 г.), което привлече надзора на Европейската комисия и увеличи разходите за заемане на средства за гръцкото правителство. Корозивното въздействие на еврото продължава без прекъсване върху гръцката икономика. То подкопава социалната кохезия, като маргинализира цели популации и региони (напр. производители на тютюн и Западна Македония) и обезценява местните продукти на международния пазар (напр. селско стопанство, текстил, туризъм и др.). Много малки и средни предприятия затварят, частният капитал изтича в чужбина, а разходите за труд на единица продукт нарастват с повече от два пъти по-бързо от тези в еврозоната, както дори управителят на Банката на Гърция призна на 11.11.2004 г...