Достоевски напусна този свят на 28 януари 1881 г., малко преди убийството на Цар Александър II, организирано и извършено от социалистическите революционери на 1 март в Санкт Петербург.

Той беше първата светкавица на бурята, която се събираше през последното четвърт на века и трябваше да избухне в началото на следващия. Достоевски носеше в себе си елемента на тази буря, елемента на безкрайното смущение, въпреки че беше, или се опитваше да изглежда, като крепост на пълния покой.

Той беше Революцията зад маската на реакцията. Беше пророкът на Руската революция. Но, както често се случва с пророките, истинският смисъл на неговите пророчества остана скрит дори и за него самия.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]