Автобиография без събития, фрагментарна, непълна, където оставката е единственият начин на действие, а несъзнателността е основата на живота: "Ако сърцето можеше да мисли, то би спряло." Това не е нито роман, нито дневник, нито тетрадка. Това е Книгата на безпокойството от Фернандо Песоа, един от най-важните текстове на всички времена.
"За да осъществиш мечта, трябва да я забравиш, да не й обръщаш повече внимание. Затова осъзнавам, че не осъзнавам. Животът е пълен с парадокси, като рози с тръни."