Кога се е родила у човека вярата, магическото мислене и предразсъдъците? Защо много хора все още вярват в магията и заклинанията? Може би науката може да победи човешкото чувство за мистерия и да загаси жаждата ни за истините на света, или нашето желание за нещо отвъд собственото ни изживяване?

Ако магията е `лоша наука`, кой всъщност може да реши коя е `добрата наука`? Много иновативни идеи са чакали с години, за да получат одобрението на научната общност. Означава ли това, че изведнъж са се трансформирали от магия в наука? Или не е ли така, че магията процъфтява на границите на изследванията, там, където процъфтяват незнанието и разногласието?

От момента, в който се ражда една вяра, модa или мания, тя се разпространява чрез несъзнателната склонност на човека да подражава. Това е нещо като вирус, който заразява мозъка, следвайки заповедта `умножи ме`. Портероманията е нещо като морбили на ума, което се разпространява хоризонтално, от дете на дете; понякога засяга и родителите.

Въпреки това, магическият свят на Хари Потър помага на науката в нейната работа, тъй като осветява някои от най-интригуващите въпроси, които занимават изследователите. Дейността на децата е много творческа, когато вкарват елемента на въображението в играта; тя също е необходима, за да не се превърне в предразсъдъци на възрастния живот.

Какви видове влакна се крият в невидимия мантия на Хари Потър? Какво са генетично модифицираните `Палки, които удрят`? Как работят детекторите на светлина в Нифлери? Как отменят гравитацията летящите метли? Как се произвеждат биофосфоресциращите бактерии на Хинкипанкс? Как се готвят `Зърната с хиляди вкусове` на Бот? Как общуват вещиците с совите? Кое магическо средство кара плъховете да се влюбват в котките?

В трансформациите и тъмните сили, в зверовете и великани, в магиите и заклинанията, има изумителни общи точки, които свързват практиката на магия и наука. Всичко може да бъде обяснено - но да не забравяме, че науката няма да разруши напълно магията на живота.

Повечето от нас, и не само наивните, биха били впечатлени, ако внезапно, докато наблюдават предаване на медиум по телевизията, часовникът им спре, или започне някакъв стар `по заповед` на водещия. Въпреки това, когато говорим за десет милиона зрители, е много вероятно часовникът на някого от всички да спре, било защото батерията му е паднала, или защото пружината е счупена.

Дори и ако шансовете за случване на нещо такова бяха 1 на милион, за продуцентите на предаването това би означавало, че поне десет души, впечатлени от силите на медиума, щяха да разпространяват наоколо чудото, което им се е случило.