«Същността на моето начинание не се различава от тази на Лукреций, който използва латинските си стихове, за да направи странните и дълбоки схващания на гръцкия дух разбрани и полезни за многобройните си сънародници.
Целта на тези есета е да предаде духа на Епикур в 21-и век. Откритията на Епикур станаха идеологическа преграда срещу многобройните и тревожни възприятия, които съвместно пропагандираха всякакви морализатори, теолози, 'пророци', астролози и други хитреци, които извличаха ползи от експлоатацията на невежеството и страха.
Срещу всички като огнена буря се издигнаха епикурейците в Средиземноморския свят, разпространявайки мъдрост и утешение, организирани в философски школи - една традиция, която започна с Епикур и продължи без прекъсване в продължение на 6 века.
Само с настъпването на Средновековието движението на епикуризма накрая беше отлъчено и престана да съществува. Но наследството на Епикур не трябваше да бъде унищожено завинаги...
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
