Бдителни слуги, блокирани изходи, мрежи наоколо къщата и все пак старият Филоклеон не се отказва: той трябва да стигне до съда, за да осъди... Напразно сина му, Бделиклеон, се опитва да го убеди, че почетната позиция на съдия в основата си е капан на властта, за да се настроят политически игри, той предлага други дейности и общуване напразно. И когато изглежда, че успява в някакъв момент, нещата вземат напълно неочакван обрат. Манията на атиняните да решават споровете си в съда става обект на аристофанова сатира и се превръща във възможност за саркастичен политически коментар.