Двете текста, две версии на едно и също произведение, се публикуват за първи път в книга на български.

Първо е еднопактовото Изповедалнята, където всеки герой е изолиран с прожектор от останалото сценично пространство и изповядва една травматична спомен или тайни мисли, които смята, че влияят на настоящото му поведение или го оправдават.

Указания за мореплаватели е заглавието на второто произведение, което се развива в бар, където обикновени хора, малки корабчета, подложени на всякакви климатични промени, укриват скуката си и излагат проблемите си.

Произведенията са диалогични, но без особено външно действие, а силата им е основана на серия вътрешни монолози, в които героите им не се обръщат към спътниците си в бара, а към себе си - с винаги присъстващи зрителите като получатели.

Тези монолози са изобретателни в простотата си, сантиментални в жестокостта си и безпощадни в искреността си.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]