Няма и най-малко съмнение: котката Кастрато е прераждането на велик евнух от древността: теолога Ориген, генералът на Юстиниан Нарсес или може би един от гениалните министър-председатели на Византия? Нека сам реши.
Ние се интересуваме от цялото трио "Кастрато". Е, те са същностни. Всички трима герои са кастрирани: Кастрато в тялото, старата дама в духа, Лукреция в душата. Три недостатъка на съвременния свят, които играят ролевата игра тук и мазохистично подхранват своето нещастие, тъй като зависят един от друг. Всеки герой изразява своето недоволство, за което обвинява, както всички ние, независимо дали го признава или не, злата съдба.
Ако ролите бяха разменени - Кастрато цял и ненаситно похотлив, Лукреция "апатична" и добродетелна, дамата неромантична, авторитарна и може би млада - световният пейзаж все още би бил неизлечимо болен, триото все още би било корабокруширало в своите противоречия и, разбира се, "Кастрато" отново би балансирал гениално, като поетичен комикс.
Поезията на "Кастрато" се състои именно в своята симетрия с есенцията на отношенията в съвременния свят: те са невъзможни. Този "диалог на глухите", отвъд своите хумористични механизми, е поучителен в това отношение: че съществата днес живеят като комично трагични и особено сами, в рамките на своите нужди и всеки със свой собствен код на речта.
