Днес, в една епоха, в която природата, толкова възхвалявана от Александър Пападиаманти, е оставила човека на милостта на самотата и саморазрушителната му мания, където животът вече не е уникален и незаменим, а смъртта е обезценена, Фонисса е една ковчег, от онези малкото, които са останали, за да може човекът да намери утеха и отново да си припомни истинската стойност и истинската си цел: реализирането на любовта.

Александър Пападиамантис, както и неговият равен Георгиос Визийнос, не се колебаеше да оцвети писателските си ръце с най-непристойна и нечиста кръв. И като го правеше, той завинаги отвори вратите на читателския рай.

Извадка от предговора на Костас Акривос