Приема се общо, че нашето време се характеризира с явления на сложност, несигурност, взаимозависимост и нестабилност. И че лидерите и ръководителите на бизнеси често са изправени пред необходимостта да взимат решения, но най-вече да управляват или променят предприятията, в атмосфера и по-широк контекст на неяснота и неопределеност.

Същото се отнася и за всички онези, които се опитват да извършат промени и реформи в сферата на икономиката и обществото. Обикновено са изправени пред явления и реакции, които не са предвидили, или виждат как промените, които реализират, биват преодолявани с бързина, а надеждите за по-добри резултати се разочароват на практика.

Стратегическото управление като възприятие за справяне с проблемите на предприятията, но и с промените и ситуации по принцип, произтича от нуждата от разбиране на трудностите и провалите, които обикновено се появяват на практическия нивo. И поддържа, че развитието на промените и реформите трябва да става в рамките на контекст, в който всички данни - статистически, числови, параметрични - са част от по-широкото възприятие с характеристики на сложност и неяснота, което не насърчава линейностите, възможностите за статистически прогнози и какво ли още.

Мненията на социалната инженерия, напротив, подчертават измеренията на динамиката на системите, алтернативните сценарии и рефлексивните процеси и действия. Практическите резултати от това възприятие обикновено са по-добри. Защото реалността се подходи систематично и се акцентира на перспективите, чрез които се наблюдават събитията, на измеренията на културата, иновацията, човешката интуиция, както и на процесите на познание, учене и анализ - синтез на проблемите.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]