В нуждата от уточняване на научната същност на геополитиката отговорих с едно определение, което повлия на гръцки историци и политически учени, които поискаха да се докоснат, от собствената си научна перспектива, дори и с очакваните недоразумения или извити подходи, до горещия въпрос на геополитиката.

Въпросът за отношенията на историята, политическата наука, етнологията, етнографията, икономиката, психоанализата, философията, математиката и т.н. също е нещо, което трябва да бъде споменато в тези редове: ясно е, че ако нямаше диалектична преработка между човешкото пространство и природното пространство, нямаше да съществува икономика, нито култура, а естествено и нито история, етнология и т.н.

С други думи, ако човекът не използваше палеца си, за да управлява първия инструмент, нямаше да съществува и този, който го използва, за да ползва писалката, с цел да опише работата на предишния. Всичко, което е маркирало прехода на човека в живота, се е случило в контекста на първичния природен географски пространство и е било диктувано или от особеностите на това пространство, или от човешкото усилие да ги подложи на контрол.

И това се е случило, независимо дали някой наблюдател го е наблюдавал и записал, или не. То беше и продължава да бъде диалектична връзка между човека и природата, хипотеза, която се е развивала и се разгърне подчинена на изискванията на географското пространство, независимо дали съществува описание или не.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]