Платоновата държава изглеждаше утопия, философията на Епикур, която също имаше голямо разпространение, беше разрушителна за обществото, неоплатонизмът влияеше само на някои, които имали склонност към мистицизъм, християнството беше религия и изискваше вяра и напълно отчуждаване от миналото.

Стоическата теория, както се разви и достигна до Марк Аврелий, поддържаше известна връзка с наследството и предоставяше на своите последователи теоретична основа на добродетелта, както и практическо ръководство за нейното прилагане, в името на общото благо, част от което е и благото на индивида.

[Извадка от текста на предговора]