«Нещата съществуваха преди думите да дойдат да ги именуват, да дадат съществуване на скрита сила. В Света на нещата спомени от миналото се сблъскват с вещи от днес и през това сблъскване се опитва да настъпи яснота, помирение.

Думите не могат, те са бедни, за да запишат на хартия тревогата на човека. “Никога природата на нещата не ще влезе на хартия”, затова и художникът, който копира природата, често не успява.

Но тъй като “Само мъртвите са разумни”, не искам да го приема. Така шлифовам думите, докато не започнат да кървят и като каменоделец и строител заедно строя, изтривам и пиша, гонейки мечтата, утопията, и над всичко се опитвам да опозная себе си». Г.Д.С.