Томът, който държите в ръцете си, се състои от девет оригинални текста, които засягат някои от аспектите на работата и живота на Леонида Христадеки (1928-2009), както и от един вече публикуван текст, който в случая е включен като следсловие.

Деветте текста разглеждат Христадеки като политическо лице, като баща, като художник и галерист, като поет, като основоположник на графичния дизайн, като вносител на андерграунда в Гърция, като издател, като журналист, а също и като участник в раждането на политическите Екзархи. Тези текстове не изчерпват всички аспекти или на неговото творчество.

Христадеки изглежда играе с различните си идентичности, преобърща ги и постоянно ги деструктурира/регенерира, подобно на многогласните, карнавилни персонажи в анализа на Михаил Михайлович Бахтин. Как иначе може да се интерпретира случай на толкова цветист характер, който отказва да бъде подведен под каквато и да е предварително създадена категория на литературата и изкуствата, предпочитайки живото самоопределение „Накомерен Земеделец“?

Ключовата дума е вероятно „любопитство“, тъй като Христадеки изглежда никога не задълбочава в нищо, предпочитайки просто да играе с всичко, което му изглежда интересно, било то като автор на 70 книги, които самият той не смята за завършени, било то като баща, или като ръководител на малки групи, които създава в т. нар. „писателски къщи“ и които разпуска, вероятно заради противоречието, което е чувствал спрямо властта, която е придобивал от признанието си в пространството на Екзархиите.

Основният въпрос, който тук се поставя –като отворен въпрос– е как в крайна сметка възникват такива уникални индивидуални случаи в нашата страна и дали като социална структура сме загубили способността да произвеждаме такива странни и толкова необходими хора.