Тези две на пръв поглед толкова различни разкази имат нещо общо: отчаяната борба за освобождение от всякакви социални, семейни и емоционални връзки. И двете са написани в периода между 1919-1920 г., в новото начало, което прави Хесе –след нервен срив– в италианския сектор на Швейцария, Тичино, който по-късно ще стане и негов дом. Този период той самият описва като най-богатия, най-изразителния, най-страстния период от живота си.
В първия разказ Хесе извиква „Детската си душа“, разкопава я, обръща я наопаки, разтърсва я, търси я, наказва я, оправдава я. Успява с писането си да събуди същите чувства у тези, които четат неговия опит, и успяват да го усетят отвъд написаното.
Във втория си разказ, „Последното лято на Клинскур“, художникът Клинскур предчувства надвисналата смърт. Той знае всичко за преходността на човека и загубата му. Цели дни, изпълнени със смъртна тревога, огнени дни и нощи, изпълнени с екстаза, полумалък и пиян, той се бори с образа си, портрета на самия себе си, но и на всички хора, своето последно произведение.
„... Но най-зрелото, най-богатото, най-особеното произведение, което този „млад“ Хесе е написал до днес, е новелата му „Последното лято на Клинскур“. С внимание я оценявам като едно от най-значимите произведения на новата проза. Тук, в тази книга, се постига нещо удивително – виждането придобива магическа сила и е в състояние, със силата на самата душа, да създава в мрака слаба, фосфорна светлина, която осветява тайните на силите, които действат и съществуват дълбоко в нас...“
СТЕФАН ЦВАЙГ
Страници
152
Корица
Меко
Превод
Миранда Теофилу
Издател
Ekdoseis Kastanioti
8 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.