Зоологично произведение, в което се разглеждат частите, участващи в (едновременното тяло и душа) функции на размножаването. Книги I, II: Познанието за причините е основополагающо за теориите за размножаването и развитието на животните. Размножителни органи. Сперма, менструация, бременност.

Аристотел, син на лекаря Николас, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. Информацията за ранните години от живота му е много оскъдна. На седемнадесет години отива в Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада и след три години престой там отива на Лесбос, а след това в Македония, където поема възпитанието на царския син Александър.

Когато ученикът му се възкачи на трона, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да се завърне в Халкида, родния град на майка си, където умира през 322 г. пр.н.е.

Всеобхватен дух, Аристотел създава обширно и ценностно философско и научно произведение. Познание, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които изследва и изучава.

Александрийският Ермидус е оценявал произведенията на Аристотел на 400. До нас са достигнали списъци, които включват 143 заглавия на негови произведения. Диоген Лаерций оценявал броя на стиховете в аристотеловите трудове на 44 хиляди. Влиянието на неговото произведение в оформянето на световната мисъл беше и остава силно през вековете.

[Извадка от текст за представяне на издателя или изданието]