Мненията на Аристотел за политическия живот, характера и организацията му, структурирани от една страна теоретично, а от друга на база историческия опит. Книги А΄, Б΄: Определение и структура на държавата, съставът й от историческа гледна точка. Човекът като 'политическо животно'. Връзка между семейната и политическата общност. Положение на жените, децата, робите. Идеалната държава. Мнения на Платон, Фалес, Хиподам. Политически системи на Спарта, Крит, Картаген. Законодатели от миналото.

Аристотел, син на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. Информацията за първите години от живота му е оскъдна. На седемнадесет години отива в Атина, за да учи в Платоновата Академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада, а след тригодишен престой там отива в Лесбос и след това в Македония, където поема възпитанието на царския син Александър.

Когато неговият ученик се възкачи на трона, Аристотел се настанява в Атина и основава своята школа, Ликея. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да избяга в Халкида, родината на майка си, където умира през 322 г.

Като всеобхватен дух, Аристотел създава обширно и ценно философско и научно творчество. Теория на познанието, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които е проучвал и изучавал. Алексадринският Ермиип е смятал творбите на Аристотел за 400. До нас са достигнали списъци, включващи 143 заглавия на негови произведения.

Диоген Лаерций е смятал, че броят на стиха на аристотеловите произведения е 440 000. Въздействието на неговото творчество върху формирането на световната мисъл е било и остава силно в продължение на векове.