Прологът на Петрос Мартинидис:

По време на периода на "големия терор" във Френската революция, фанатични поддръжници на кланетата се оказаха тези, които служеха на аристократите отблизо: прислужници, шивачи, обущари, кочияши. За разлика от тях, хлебарите, кръчмарите или печатарите не искаха извънреден труд на гилотината. Ежедневният близък контакт с някого, когото мразиш, изглежда те разгневява много повече, отколкото да го търпиш от разстояние.
Това може би е особен обрат на известната "диалектика на господаря и роба", тоест чувството, че зависиш от този, който зависи от теб. И това със сигурност е връзката между Акулата и Корнелиус, пилотната риба в неговата служба. Корнелиус оцелява, като се възползва от паразитите по кожата на Акулата, а Акулата, въпреки явното си убеждение, че "единствената причина за съществуването на едно същество е да бъде изядено от друго", оставя Корнелиус неяден, за да се възползва от неговата грижа. Естествено, този, който страда в това съжителство, е Корнелиус. Флегматичен, но състрадателен, той понякога се опитва да спаси някои риби от безмилостните пиршества на Акулата, без особен успех. Това, което успява много успешно обаче, е да се подиграва на ненаситния звяр.
Сарказмът и месоядството избухват на всяка страница на албума, като дълбочинни заряди. Дълбочина, изпълнена със стари корабокрушения, потънали руини, жива флора и нейната ядлива фауна. Наред с това, дълбоко философският хумор на Аркас прониква. Корнелиус олицетворява "честния човек", когото Достоевски смята за принуден да стане "страхлив и роб", както и понятието на Хегел за "нещастното съзнание" или неразличимите разлики между "Аз-Ти", както подчертава Мартин Бубер.
Да служиш означава да следваш начина на живот и мислене на този, на когото служиш. В случая на Корнелиус, обратното е вярно: следването на Акулата (в неговите пътища) не означава да служиш на неговата безчувственост. В това се крие силата на неговото подчинение. Силата на този, който носи отговорности без да има власт, срещу този, който има власт без да носи отговорности.
В този смисъл, това е най-политизираната серия на Аркас. Акулата може да представлява ненаситния капитализъм, рибните пасажи, които той поглъща, работническата класа, а Корнелиус органичните интелектуалци. Но може би това е и най-аполитичната му серия. С Акулата просто като чудовищния инстинкт и Корнелиус като безсилното отражение, лишено от всякаква социална препратка. Такава е "диалектиката на роба и господаря". Но как може човек да премине през толкова много морски пейзажи, без да се намокри?