Момиче, израснало в неhumanни и безлични домове за сираци, се опитва да разбере какво означава живот, любов, надежда.

Виктория знае само езика на цветята и трябва да научи езика на хората. През бедност, глад, нещастие и страх, тя започва бавно да се отваря към света около себе си.

Когато става майка, се разкъсва на две: едната част обожава момиченцето си и му обещава, че няма да го остави, както направи нейната майка, а другата половина не може да се справи. Оставя бебето на баща му, но оттогава започва да страда и да се променя драстично.

Решава да намери единствената жена, която е искала да стане майка за нея, и да възобнови отношенията си с любимия си. Могат ли тези, които не са били обичани, да обичат? А онези, които познават езика на цветята, могат ли да говорят с хората?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]