Г-н Рондбертус първо разглежда как стоят нещата в страна, където не са разделени собствеността на земята и собствеността на капитала, и стига до важния извод, че рентата (под която има предвид цялата надница) е равна само на неплатената работа или на количеството стоки, с които се представя.

Първо е необходимо да се отбележи, че Рондбертус има предвид само нарастването на относителната надница, т.е. нарастването на надницата, доколкото произлиза от нарастващата производителност на труда и не от нарастването на надницата, което произтича от удължаването на самия работен ден.

Разбира се, всяка абсолютна надница е в известен смисъл относителна. Работата трябва да е достатъчно продуктивна, за да не се нуждае работникът от цялото си време, за да се изхранва. От тук нататък обаче започва разликата. Освен това, ако в началото работата е малко продуктивна, тогава и нуждите са в най-висша степен прости (както при роба), самите господари не живеят много по-добре от слугите.

Относителната производителност на труда, която е необходима за създаването на един консуматор на печалба, един паразит, е много малка. Ако действаме на място с висок процент печалба, където работата е все още много малко продуктивна, където не се използват машини, разделението на труда и т.н., това ще го намерим само, или както в Индия отчасти, поради факта, че нуждите на работника са абсолютно малки, и самият работник е притиснат толкова, че пада още по-долу от това жалко ниво на нужди, отчасти обаче, защото ниската производителност на труда е идентична с малките размери на постоянния капитал спрямо частта от капитала, която е изразходвана за работа, или, което е същото, с големите размери на частта от капитала, изразходвана за работа спрямо общия капитал, накрая, защото времето на работа е изключително удължено.