Георг Лукач беше водещият марксистки философ и литературен критик на 20-ти век. След като преминава към марксизма с книгата История и класова съзнание (1923), той представя оригинални обработки в много области, които обогатяват и обновяват марксистката теория. Сред тях са изследвания за буржоазната философия, като Младият Хегел и Унищожаването на Разума, безброй книги и есета за изкуството на 19-ти и 20-ти век, марксистки трактати за естетиката и социалната диалектика.

В настоящата книга са включени най-значимите текстове на Лукач от 1920-те години, написани в периода 1922-28: литературни и философски критики в берлинското списание Роте Фане (1922), неговата критика на Историческия материализъм на Бухарин (1925), философските есета за Ласал (1925) и Моисей Ес (1926) и Тезите на Блум (1928). В тези текстове Лукач изяснява идеалистичните обърквания в История и класова съзнание, като в същото време развива плодотворните му аспекти и въвежда ключови теми от зрялата си мисъл.

Заедно те ни въвеждат по разбираем и лесно смилаем начин в по-сложните пътеки на последващото му разсъждение. В своето въвеждащо есе Христос Кефалидис обсъжда цялостния интелектуален път на Лукач, от преминаването му към Маркс до зрелите му заключителни произведения. Той подробно анализира най-съществените му изследвания, оценявайки приноса му за развитието на марксизма.