Междувоенният период, т.е. периодът 1922-1940, е най-важният период в новата история на Гърция. Тогава всъщност бяха поставени основите за създаването на реалността, каквато я живеем днес.

В тази книга ще бъдат представени аспекти от социалната история на гърците, които определено не се отнасят само за Македония. Създаването на мрежите на политиците, техните стратегии за привличане на гласове, изразяването и управлението на безбройните искания на избирателите-местни, конфликтите между местни и бежанци относно земята, силните политически страсти на разделените гърци на венизелисти и антивенизелисти са някои от елементите, които се анализират в настоящото изследване и характеризират цялата гръцка провинция от Междувоенния период.

Фокусът на изследването е насочен към две групи, които и двете са били "чужди": бежанците, които са дошли в нова родина, много различна от тази, която са напуснали, и славяноезичните, които също по някакъв начин са били "чужди". Основният въпрос, който преминава през тази книга, е каква е ролята на държавата в усилията за интеграция на славяноезичните и бежанците в гръцкото общество и как парламентарната система е повлияла на създаването на национални и политически идентичности в междупериодна Македония.