Хомер, Пиндар и трагичните поети често използват израза "божествен мъж" за героите, които във всеки случай "са родени от богове". Произходът на понятието за божествения мъж в древногръцката култура може да бъде проследен до митологични истории за синовете на боговете, но първите представители на понятието за божествения мъж, за които могат да бъдат извлечени достатъчно подробни доказателства, са Epimenides, Питагор, Емпедокъл и Нума.

Божественият мъж, харизматичният лидер или реформатор, действа в политическата, духовната, социалната или друга сфера на живота. Неговите свръхестествени способности понякога са ясни на всички хора, но по-често са разпознавани само от посветените му последователи. Когато обаче той е Учител на духовен начин на живот, качествата на харизматичния човек стават още по-разбираеми от гледна точка на божествената му природа.

Такъв "божествен мъж" беше и Аполионий Тианейски. Той следваше пътя на обожествяването, често общуваше със мъдреци и разговаряше с богове. Имаше способността да лекува, да разпознава лицата, да предсказва и да практикува телепатия. Можеше да става невидим, когато пожелае, и да се прехвърля мигновено. Най-важното обаче е, че беше съветник на императори, инициатор на епоха на просперитет за цялата римска империя и велик Учител на своето време.