От множеството забранени книги, които се появиха през последните два века, човек усеща, че нещо се е променило. Като че ли една група надарени с изключителни способности хора изведнъж заговори, оспорвайки теми, които до неотдавна се считаха за табу.

Автори, които бяха оценени като опасни и наказвани от пазителите на единствената истина – тишината на тирани. Неуморни руснаци като Лев Толстой и Михаил Булгаков, безцеремонни ирландци като Оскар Уайлд и Джеймс Джойс, латиноамерикански бунтовници като Пабло Неруда и Хулио Кортасар, южноафрикански активисти като Андре Бринк и Нанан Голдинер, прочути еретици като Франц Кафка и Салман Рушди, разгулни порнографи като Д. Х. Лорънс и Владимир Набоков, лъжепророци на бъдещето като Алдъс Хъксли и Рей Бредбъри, известни предатели като Илия Петров.

Пет континента, четири вида цензура, три времена, два противоположни полюса и един куп литератори съставят този изобретателен пъзел. Изкуството се слива с реалността в един безкраен вихър. Животите на авторите проникват в текстовете им, оформяйки различни слоеве на четене, така че човек да има усещането, че чете не една, а много книги едновременно.