Откакто изгубихме Христос, как можем да живеем с неговото учение? Другият бог, който ни сграбчи за ръка, усеща по различен начин, вярва по различен начин, обича по различен начин. Черните му пръсти силно стиснаха сърцата ни и ги накараха да следват неговия ритъм. Се отклонихме от пътя на другите хора, който е пътят на Бога и Сатаната, за да последваме наш собствен път. Но друг път, освен пътя на хората, няма. Така че стигнахме до момента, в който създаваме своя път без разсъдък и без добродетел на душата, без и утешение от покаяние за греховете си. Направихме го само с нашата страст, която нямахме смелостта да разкрием открито.
Като страхливци, ние я скрихме дълбоко в себе си и я оставихме да ни отрови. Без Бог, без радостта от доброто дело и без разкаяние за греха, обезличени от всякаква моралност, предпочетохме нашата страст на неутрална добродетел и станахме безчовечни.
Амри а Муглу: В ръката на бога. За кой бог става въпрос в текста? Кой бог определи съдбата на Спирос? Може би Бог е маска на психопатологията на индивида, друго име на този, който решава вместо нас и когото Фройд нарече Либидо? Или пък богът е отсъствието на метафизичната утеха? Може би отсъствието на вяра в Бога обяснява инфлационното присъствие на боговете в текста на Карагатс и създава у главните герои незапълнена празнота? Или пък неуспехът на желанията на главните герои е просто трик на текста, за да се развие разказът, така че Бруно Шварц служи единствено на наративната стратегия на Карагатс? Амри а Муглу в този момент мълчи и както подобава на литературата остава отворен за тълкувания.
14 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
