«Веднъж изчислих, че известната и призната по целия свят руска литературна продукция, поезия и проза, от началото на 19-ти век насам, не надвишава 23,000 отпечатани страници с нормален размер. От друга страна, френската или английската литература, например, има зад себе си вече история на няколко века и не само множество шедьоври. Следователно, стигам до първото от своите заключения: С изключение на едно средновековно значимо произведение, руската литература може много лесно да се вмести в тесните граници на около един век - или поне малко повече, ако вземем предвид и някои по-скорошни произведения с определена стойност. С други думи, един век, 19-ти, беше достатъчен, за да се "произведе" литература с високо качество, с глобално значение, способна да се сравнява - във всички области, с изключение на обема - с тази на Франция или Англия, корените на които датират много векове назад.

Тази забележителна бурност би била невъзможна, ако Русия не беше постигнала подобен напредък, и дори ускорен, и в други области на духовния живот - така, че да не изостава в това отношение от големите западни държави. Осъзнавам, че този рязък културен и духовен напредък, който е настъпил в Русия през 19-ти век, е малко известен на Запад». B. N. «Благодарение на въображението и елегантния стил на Набоков, университетските му лекции очевидно надхвърлят простото преподаване и предаване на знания; те се превръщат в удоволствиe». New Republic

«Както самият Владимир Набоков е написал през 1940 година, преди да започне академичната си кариера в Съединените щати, “за щастие, започнах процеса да напиша сто лекции - около 2000 страници - на тема руската литература […] които се оказаха много полезни през двадесетте академични години, в които преподавам в университетите Wellesley и Cornell”. Когато търговският успех, който имаше Лолита, му позволи да спре да преподава през 1958 година, Набоков планираше да публикува книга с лекциите си, посветени на руската, а и на европейската литература в общи линии. Този план никога не стигна до етапа на реализация, въпреки че вече четиринадесет години преди това беше публикувал под формата на книга текст за Гогол, който включваше и преработена версия на лекциите му за Мъртви души и Палто. Освен това, веднъж беше обмислял да подготви издание на Анна Каренина за студенти, но и този план скоро беше оставен настрана.

Настоящият том включва всичко, което е оцеляло от неговите бележки, свързани с руски автори [...]». От въведението на Фредсън Боуърс